Ролята на унгарският музей на открито за опазване на народната
архитектура и народните архитектурни техники
Автор: Арпад Роман, инженер – специалист в опазването на исторически сгради, Унгарски музей на открито
Превод на лекцията: Ивана Немцова
Гост-лектор в образователната програма „В света на старопланинската архитектура“ 2017 бе Арпад Роман от Унгарския музей на открито Szentendrei Skanzen – www.skanzen.hu/en . Пред участниците в програмата, той разказа как през годините на съществуването на музея идеята за опазване на народните паметници се е променила. Унгарският етнографски музей на открито е създаден през 1967г. По това време било практика да се разглобяват и носят сгради в музея от други места. 40 години по-късно след натрупания опит и работа с местното архитектурно наследство идеите за опазването му се променят. Благодарение на работата върху най-новия комплекс към Szentendrei Skanzen, представляващ северно унгарско селище, става ясно, също колко е важно паметниците да се запазят in-situ (на оригиналните им места).
Роман разясни, че днес това са двете насоки, в които Унгарският музей на открито иска да се развива, като същевременно ще се стреми да засили ролята на народната архитектура с цел запазване на унгарската идентичност.
Също така, воден от тези нови идеи за опазване, музеят работи по съставянето на нов изложбен комплекс, който ще представя трансилванското наследство. В области, като Трансилвания, в миналото населени от унгарци, но днес извън границите на страната, се документира изчезването на техните следи. За това, музеят предвижда ценни сгради намиращи се по тези места да бъдат разглобени и пренесени.
Лекторът от Унгария още разказа за материалите, които са използвани за строителството на народната архитектура. Тя няма как да бъде разбрана ако не се познава употребата и разпространението на материалите, които са използвани в нея.
През 2001г., в Унгария се основава Асоциация за запазване на сгради in situ. Арпад Роман разказа, че музеят работи с нея още от създаването ѝ. Според него асоциацията е важна, защото поощрява общините да защитават архитектурното си наследство. Подбора на тези сгради става с помощта на Szentendrei Skanzen и винаги се имат предвид архитектурните традиции на региона. При необходимост служителите на музея помагат с реставрация и професионални съвети. Къщите обаче се обзавеждат от живущите в тях. Това е важна част от процеса, защото е част от съвместната работа с гражданите.
Запазването на народната архитектура се извършва по контролиран начин от приемането на закон през 1949г, разясни лекторът. Това е първият закон, според който сгради с народна архитектура се считат за паметници, които се нуждаят от съответната защита и запазване. Въпреки това интересът към тях се заражда по-рано, към края на 19 век. През 1896г се строи Millenium Village за хилядната годишнина на унгарското кралство и се свързва с името на János Jankó. Изложбеният комплекс се състоял от 28 сгради и представял унгарската народна архитектура и народно изкуство. На границата между 19 и 20 век Dezső Malonyay документирал и публикувал книга за унгарските селища с помощта на много хора, които събирали и рисували скици и картини в допълнение на неговите описанията. В този период млади архитекти като Károly Kós u „Групата на младите“ u Ede Toroczkai Wigand използвали форми и мотиви от народната архитектура и започнали да ги въвеждат в градската архитектура.
Арпад Роман спомена и професор László Vargha, който проучвал жилищни сгради и дворни постройки в началото на 20век. Неговата работа и наследство се съхранява в архивите на Унгарския музей на открито. Там се съхраняват и проучванията за всички сгради, около 350 на брой, в Szentendrei Skanzen. Музеят притежава и колекция от проучвания, които разглеждат други постройки, които приличат на представените в комплекса. Архивът съдържа почти 4000 скици и чертежи и продължава да се увеличава непрекъснато. Всички документи са дигитализирани, а колекцията от снимки, наброяваща 75 хиляди дори е качена в интернет. Архивът на място, също е достъпен за всички.
Арпад Роман разкри, че посетителите на Szentendrei Skanzen с голямо желание участват в различните дейности на музея и така научават повече за архитектурата. Обученията в музея са няколко вида – за различни целеви групи. На децата се показва домакинската работа и бита в старите къщи. За учениците има лекции на тема земна архитектура. Първо се запознават нагледно с примери от музея, със структурата и материалите използвани в старите къщи и след това те самите строят постройка от дънери, забъркват кирпич и мазилки.
През лятото музеят Szentendrei Skanzen е отворен за младежки практики. Провежда се едноседмичен летен лагер за ученици от строителните училища. Три години подред идват и ученици-стажанти от Естония по програма „Леонардо да Винчи“. Музеят е привлекателен и за студенти, които искат да направят своя стаж по програма „Еразъм“. Те всички идват с желание да се научат как се поддържат сградите, и как да използват различни традиционни техники и материали.
