Българска възрожденска архитектура I част – градоустройство и жилищна архитектура XVI-XIX век
Автор: арх. Иван Колев
Лекцията разглежда основни моменти в развитието на Възрожденската архитектура, като елемент на социалните промени в обществото в рамките на Османската империя, в периода XVI-XIX век. Разглеждат се градоустройствени характеристики, основни типологични модели и териториално разпространение, еволюция на типологията.
Някои ценностни характеристики на възрожденската архитектурата
Ценностните характеристики на архитектурата от периода на Възраждането са свързани както с високото устройствено ниво – градът (селото) и неговото разположение в природната среда, така и с най-ниското ниво – интериорни архитектурни детайли, подвижно обзавеждане и др.
В съвременната система на опазване в България народната жилищна архитектура от разглеждания период е определена като „възрожденска“, макар че този термин не отговаря на масовите представители, разглеждани като културни ценности. Този тип обекти по цял свят са защитавани и поддържани като носители на информация за идентичност, местен бит и култура. Те носят характера както на местното население, което ги е изградило, така и белезите на природния контекст, от който са взети строителните материали за тях. От друга страна, разглеждани в национален мащаб, те дават много ясна представа за обмена на идеи и знания, които съществуват в даден исторически момент, както и за регионалните практики, оформени от близки функционални нужди и строителни знания.
Знанието за изграждане на архитектурните обекти от периода (занаятите), се е предавало от бащи на синове, от майстори на чираци. На база практическия успех или неуспех в строителството са се налагали някой решения, които оказват влияние на развитието на народната архитектура. Днес ние разглеждаме това знание като нематериално културно наследство, което също изисква своето опазване и предаване на следващи поколения.
Градоустройство
Изгледи от 1 – Сафранболу, Турция; 2 – Жирокастра, Албания; 3- Долен, България
Улични пространства в 1 – Долен; 2 – Пловдив
От изключителна важност за опазване на наследството, от периода на Възраждането, е съхранението на неговите градоустройствени, ансамблови характеристики. В голямата си част жилищните сгради от периода, които ние разглеждаме като недвижими културни ценности, притежават скромни строителни характеристики, предизвикани от конкретна функция, а не от естетическа нужда. Последното означава, и че те притежават по-ниска научна и културна стойност като единични обекти. Разглеждани в група, тези обекти дават много по-ясна представа за традиционния начин на живот и строителна култура. Народната жилищна архитектура в България, а и по света, се разглежда като система от обекти (ансамбли) и по-рядко като единични примери. Нейното изследване и опазване се разширява до нейната материална, функционална и смислова автентичност, обект на изследване са както самите обекти, така и пространствата около тях, характерни ландшафти, цели територии белязани от влиянието на човека в контакт с природата.
Начинът, по който сградите от Възраждането са строени е подчинен както на функциите, които те са изпълнявали, така и на природния контекст. Поради добиване на материалите от възможно най-близкото подходящ място, много често по-големите градове и села от периода са предизвиквали големи промени в природната рамка, макар и не с мащабите на днешното индустриално строителство. Липсата на големи възможност за моделиране на терена е водело до съобразяване на архитектурата с него в много по-голяма степен. Това създава и характерните за периода разчупени улични пространства, форми на сгради и дворове. Градоустройство показва, че хората са общували свободно помежду си. Те не са строили крепости, а открити домове.
Жилищна архитектура
Габрово. 1 – Къща на Петър Сака ,скица на арх. Нено Ямантиев; 2 – Къща на Петър Сака, архивна снимка;
3 – Чехларската махала, скица на арх. Нено Ямантиев
Каменна зидария. 1 – едри каменни блокове с дебела фуга; 2 – ломени камъни с тънка фуга; 3 – цепени камъни с глинена спойка.
Важно значение за разбиране на този тип архитектура има познаването на строителните материали, с които е изградена. Материалите, ползвани при изграждането на жилищната архитектура на Възраждането, с малки изключения, са били добивани на място или в близост до мястото. Поради тази причина, къщите винаги са били в хармония с околната природа – цветът на камъка, глината и дървото са повтаряли цвета на околните сурови природни строителни материали. Макар принципното развитие на сградите от периода да следва общото развитие в рамките на Османската империята, в различните региони се наблюдават строителни техники, които са подчинени на ресурсите на мястото. Начинът на изграждане на къщите е зависел от достъпа до качествен строителен материал – камък и дърво. На места наблюдаваме стени изградени с речни (обли) камъни, които изискват използване на голям обем свързващо вещество – хоросан. На други места, където се ползват скали, лесни за обработка и по-подходящи за строителство, за зидане се е ползвало малко глинен разтвор, а понякога дори никакъв.
Вторите нива на къщите са основно с дървена конструкция. За изграждане на стените между дървените колони и греди се ползват няколко типа пълнежи – глинени (кирпич), плетове, измазани с глина, глинени непечени тухли, понякога и камъни. В Странджа (Кости, Бръшлян) и Стара планина (Котел, Жеравна, Медвен) е характерно стените да се изграждат от дървени талпи, които се нареждат хоризонтално една върху друга, а от вътрешната страна се измазват с глина и вар. В пристанищните градове (Несебър, Созопол), също е характерно да се ползват дървени външни обшивки, като там това се налага от влагата, която много лесно би унищожила външно полаганите мазилки. В днешно време, при възстановяване на обекти от периода, се забелязват множество проблеми свързани с непознаване на материалите за различните региони и населени места, от къде са добивани, както и техните възможности. Макар тези сгради да са устояли повече от двеста години на обитаването от хората, земетресения и атмосферни влияния, те не са разпознати от съвременната законова рамка като устойчиви. Много често дори самите архитекти и инженери не са убедени в техните качества и препоръчват възстановяването им със съвременни материали.
Поради тази причина от изключителна важност е съхранението на местните строителни традиции, защото ако не се познават местните строителни материали, ние не бихме могли успешно да съхраняваме ценните къщи от периода на Възраждането.
Интериори от 1 – Сафранболу; Турция, 2 – Мелник, България; 3 – Жирокастра, Албания; 4 – Копривщица, България
Вътрешното оформление на българските възрожденски домове не се различава значително от къщите на другите етноси в рамките на Османската империя. Характерните битови обзавеждания, познати ни от съхранени къщи от периода, носят подобни белези на къщи от Анадола до Адриатическо море. Цветове, детайли, фигурални композиции, флорални мотиви могат да бъдат открити както в християнски, така и в мюсюлмански домове. Влиянието на Исляма върху декоративното оформление на интериора е видно. Модата по време на Възраждането била въвеждана от заможните жители, независимо от техния етнос и религия, поради което в строителните традиции се вплитат различни символи. Много често в християнски и мюсюлмански жилища се наблюдават символи на другата религия, поради непрекъснатия процес на комуникация и взаимно влияние.