ПОСЛАНИЯТА НА СТЪЛБАТА
арх Цветелина Даскалова
Стълбата е един от най-основните елементи на сградата.
Нейната функция не е само да свързва две помещения, намиращи се на различни нива. Тя е носител не само на конструктивни и функционални характеристики, но и на особен семиотичен заряд.
Какви послания ни отправя през вековете и как, въпреки използването на едни и същи материали (дърво и камък) и дори чрез еднакви конструктивни техники, могат да се реализират съвсем различни стълби като краен резултат.
Стълби
Тъй като контекста на проекта „В света на старопланинската архитектура“ е духа на българското възраждане – говорейки за стълбите ще се движим в неговия времеви диапазон.
В т.нар „първи период“ на българското Възраждане – до края на XVII век и началото на XVIII век, наличието на втори етаж и междуетажна подова конструкция е рядко, най-често в планинските къщи. Приземното ниво, изградено с каменни стени често е било полу-вкопано, а достъпът до горния етаж е от по-високата страна на двора, използвайки максимално даденостите на наклонения терен. Така стълби изобщо не са били необходими. Няколко каменни стъпала, изваян според нуждите терен.
Функционалното разделяне е постигано само чрез денивелацията.
Необходимостта от изграждане на втори етаж на селската къща е свързана с повишените потребности и материални възможности на семейството към края на XVIII век поради общия подем – икономически и културен в обществото ни. Жилището се превръща все повече в един от показателите за мястото и ролята на собственика ѝ в обществото.
Промяната във функционално и конструктивно отношение на къщата и изграждането на допълнителното помещение за животните, използване на основната постройка само за жилищни нужди и оформянето на два жилищни етажа, се дължи и на разрастването на занаятите и търговията в основните средища – Котел, Габрово, Трявна, Троян, Тетевен, Копривщица и тн. Появяват се и първите „чисто“ градски къщи – без стопанско предназначение. Те вече започват да се нуждаят и от вътрешна стълба.
Общ белег на възрожденската архитектура е изключителното единство на конструкция, форма и материал. Няма нищо случайно, Всеки елемент е функционално и конструктивно обуславен и така е носител на определена естетика. Не липсва характерна декорация и богатство на детайлите, но те са използвани целесъобразно и като основен изявител на тектоничността на сградата.
Конструкцията е видима, сглобките между елементите също са изцяло видими и подчинени на особеностите на използваните материали – камък и дърво.
Каменен градеж за приземията и талпено-спонцов или паянтов градеж за жилищните етажи характеризира къщите в целия Старопланински район / къща в м. баба Стана – няма нужда от стълба – използва се денивелацията на терена и от двете срещуположни страни се влиза на двата етажа.
Първият окръжен революционен комитет във вътрешността на страната, който е създаден на 10 септември 1872 г., е в село Голям извор, Тетевенско.
Няма вътрешна стълба между етажите. Само външна стълба, разположена по терена, води до чардака. Втора стълба – към втория балкон – е достроена по-късно.
Сградата е избрана за комитет и поради факта, че от всяко помещение може бързо да се излезе навън.
Село Голям Извор, Тетевенско Къща-музей на Васил Левски Първи вътрешен окръжен революционен комитет 1872г
Първите външни стълби са отворени, еднораменни и водят до чардака или пруста.
Най-простата конструкция – на т.нар. „вкопана стълба“ – представлява две страници с дебелина 5-8см и ширина 23-28см и вмъкнати чрез „грот“ стъпала, дебели 4-5см. Свръзката между краищата на страниците с долната и горната греда от подовата конструкция става чрез полувъзсядане и кулак.
Тези стълби са много стръмни – почти 1:1 – но пък заемат много малко място, което ги прави удачен избор за къщите от този период. Височината на стъпалата е около 20см и разстоянието между челата е също около 20см, но самите стъпала са по-дълбоки ( около 25-30см) и поради липсата на контрастъпала (чела) се получава по-голяма площ за стъпване при изкачване. При слизане, обаче, са доста по-неудобни.
Характерна разновидност на този тип стълби е издаването на стъпалото пред страницата и захапване ѝ (както е реализирана стълба в Батошевския манастир).
Друга разновидност на обикновената стълба е обшиването на пързалката от долната страна с дъски, така стълбата става полу-отворена. Така стълбата не е ажурна, но без да се ползват контрастъпалата, чиято сглобка е по-сложна. Обшивката може да бъде хоризонтална или по наклона. Постига се ефектът на плътна стълба без сложни сглобки. В тези примери стъпалата са още по-стръмни (25см /25см). Върху страниците се слага още едно бичме – за закрепяне на ажурния парапет.
Единствената сграда, оцеляла от пламъците при опожаряването на град Троян през 1877 е сградата на Стария Конак, дело на троянския майстор Тотю Михов Въпреки оцеляването и в пламъците, след освобождението сградата е занемарена.
Реставрирана е от Националния институт за паметниците на културата съгласно проучвания и данни за първообраза през 70-те години на 20 век.
В нея на първия етаж е разположена „Експозиция „Възраждане”).
Изпълнението на стъпалата е същото както в Троянския манастир, но общият вид на стълбата е различен поради затварянето с обшивка отдолу.
Следващият по сложност тип стълби са тези с контрастъпало (чело). Когато има чело, то се свърза чрез зъб и глъб към горната стъпка, а към долната се прикрепва с пирон.
Височините на стъпалата не са толкова големи, колкото при обикновените стълби и затова те се използват най-вече за вътрешни основни стълби.
В периода на късното Възраждане се появяват и двураменни стълби, след тях и трираменни с начално средно рамо, което в периода след Освобождението придобива барокови белези.
Изпълняват се от буков, чамов или дъбов материал.
Богатството на детайла на стълбите през късното Възраждане и след Освобождението е предимно в парапетите.
Парапети
Първо изпълнение
1. Парапет на балкон или чардак – вертикални дъски, свързани чрез просто допиране
2. Парапет на стълба – само вертикални бичмета високи 60-80см, разположени през 20-30см. Най-отгоре обрамчени с хоризонтален профил, който освен за укрепване, служи и за ръкохватка.
Второ изпълнение
Парапети, направени от цепени вертикални дъски с височина 75-80см и дебелина около 2-3см. Дъските са свързани помежду си с просто допиране или с перо. Обрамчени са от горе и от долу с хоризонтални бичмета като горното изпълнява и функция на ръкохватка, а долното може да е част от гредореда или прагова греда, но може да бъде изпълнено и допълнително върху праговата греда (къща-музей, с. Голям Извор).
Разновидност на този тип парапет е изцяло плътен парапет не само на балкона, но и на стълбата (Дев.манастир в с. Априлци).
«Света троица», Априлци, 1830г
Трето изпълнение
Ажурен парапет, изпълнен от дървени летви.
В парапета в Троянския манастир летвите са кръстосани.
Акцентиране и декорация се наблюдава по стойките (вертикалните опори) като се украсяват с резбовани ръкохватки и завършеци с дърворезба.
Четвърто изпълнение
Най-късно се появяват стругованите елементи и изрязаните в различна форма дъски.
Стругованите елементи се срещат предимно в района на Централен Балкан, а изрязаните – в Родопите и Средна гора.
Дървени стругове имало в Габровско и Еленско през втората половина на XIX в. като някои от тях са били задвижвани от водни струи. Стругованите елементи отначало са били по-слабо профилирани, а по-късно и при тях се появяват по-сложни форми.
Пето изпълнение
Изрязаните в различна форма дъски варират от такива със слабо изрязан просвет между дъските, до много сложни фигури, наподобяващи растителни форми или сложни ажурни композиции.
Все пак какво послание можем да разчетем в изпълнението на стълбите?
Ако се поставим в ролята на туриста, посещаващ един град за първи път, ще разглеждаме различни исторически забележителности, анализирайки ги от гледната точка на непосредственото възприятие, на обикновеното наблюдение. Пред нас ще се редуват архитектурни форми, които ние можем да възприемем само като краен резултат, плъзгайки погледа си по повърхността им. Ако влезем в сградата, ако участваме в дейностите, за които тя е предназначена, ще можем да си дадем сметка за това, до колко създадените пространства са удобни за ползване, а ако имаме елементарни строителни познания ще можем дори да предположим от какви материали е построена. Всички тези наблюдения и разсъждения могат да ни доведат до различни изводи – стълбата е красива (грозна), стълбата е функционална (неудобна е), стълбата изглежда стабилна (по-добре бързо да се махам оттук). Една част от изводите са общовалидни и следствие на неоспорими очевидности, а други са съвсем субективни и плод на различен естетически вкус. Непосредственото възприятие (наблюдение) без санкцията на изследващия е невъзможно. Резултатите от такъв анализ, подчинен на сетивните възприятия, изцяло зависят от преценката на наблюдаващия. Без историческия разказ за това какви събития са се случвали на това място, какви спомени са се въплътили в сградата/стълбата, тя трудно може да ни предаде каквото и да е послание.
Дори наблюдаващият да и съвременен ползвател на сградата, той не е наясно с техническото ù изпълнение и размишленията му са на база на личния му опит и културните наслагвания, които притежава. Една сграда, чиято конструкция е определяща за постигане на естетически задоволителен резултат, може да се възприеме като красива и без крайният наблюдател да има каквито и да било конструктивни познания. Интуитивното възприемане на поведението на конструкцията произтича от нашия ежедневен физически опит и от нашето възприятие на подобни форми в природата. Натрупването на редица атавистични интуиции (колективното несъзнавано на Карл Юнг) още от раждането ни води до набор от определени очаквани естетични отговори. Такъв тип наблюдение, обаче, трябва внимателно да се предпази от изконната ни податливост за анализиране чрез разделяне на цялото на отделни елементи и опити за обяснение на явленията чрез природни еквиваленти. Плъзгането по повърхността изисква умение за абстрахиране от съставността и взаимоотношенията между елементите.
Ако, обаче, към наблюдението добавим и историческия разказ, наблюдателят може да я възприема като преживяване подобно на кино-филм, чийто сюжет, хронологически и в определена подреденост, е зададен от друг. А дали този сюжет ще им донесе положителни преживявания, никога не е сигурно.
Добавената стойност на сградата се получава едва когато архитектурната форма и нейната история се слеят в едно. Такава архитектурата притежава много висок семиотичен потенциал. Непризната и безлика в началото, тя може да се превърне в архитектурна ценност дори дълги години след създаването си. Често може да е нелогична, необяснима и неназована, но винаги посланието, което ни носи, е това което превръща купчина строителни материали в архитектурен шедьовър.