доц. д-р инж. Румяна Захариеа
Доцент, ръководител катедра „Строителни материали и изолации“ към УАСГ. Доктор по строително инженерство на Университета Артоа, Франция. Председател на ТК-94 „Опазване на културното наследство“ към Български институт за стандартизация. Научни интереси в областта на устойчивото развитие. Лектор по дисциплините „Строителни материали“, „Строителни изолации“, „Повишаване на ресурсната и енергийната ефективност в строителството“ и „Авангардни строителни материали“ за магистрите по „Строителство на сгради и съоръжения“ в УАСГ и по дисциплините „Традиционни строителни материали, техники и технологии“ и „Енергийна ефективност при сградите от културното наследство“ в Магистърската програма „Опазване на културното наследство“. Ръководител на следдипломен квалификационен курс „Естествени строителни материали и технологии за строителство с тях“. Опит в множество изследвания, свързани с приложението на традиционни и иновативни естествени строителни материали – слама, глина, техните смеси, конопобетон, мицели и др. Дългогодишен партньор на Асоциацията за строителство с естествени материали.
арх. Румен Джагаров
Арх. Румен Джагаров завършва архитектура към катедра „История и теория на архитектурата“ през 2021 г. в „Университет по архитектура, строителство и геодезия“. Още през 2020г. Румен започва да се занимава с реставрация и адаптация на няколко кирпичени къщи във Видинското Ново село, където прилага традиционни техники и похвати. В същото време Румен се стреми и да адаптира къщите към съвременните удобства, без това да нарушава тяхната структура, естетика и най-вече – дух. От 2019г. Румен изследва северозападната традиционна къща, характерна за видинския район, откривайки нови и нови особености, специфични за тази богата от културна и историческа гледна точка част на България.
Инж. Даниел Трънков
Инж. Трънков споделя от години страстта към старите сгради и старите строителни практики, както и към мореплаването. В екипа на RÖFIX е от 2010 година, като в момента е търговски директор на регион Северна България и е продуктов мениджър „Реновиране и саниране“. Има множество проведени лекции, презентации, демонстрации на терен със студенти и строители по темата за реставриране и реновиране, както и по останалите продуктови групи от портфолиото на RÖFIX.
Румяна Денчева
Румяна Денчева е магистър по история със специализации по етнография и архивистика. От 1986 г. работи в Държавен архив – Габрово, а от 2002 г. е уредник в РЕМО „Етър”. Участник в множество теренни етнографски проучвания. Има десетки публикации, касаещи бита и културата на гагаузите, краезнание, музейни фондове, жените и техния бит, занаяти и др.
арх. Варвара Вълчанова
Варвара Вълчанова израства в България и Алжир. Тя е се дипломира през 2001 г. в училището по архитектура в Гренобъл. В същия университет специализира 2 години към CRATERRE – международен център за земно строителство. От 2004 г. работи като аркитект в областта на екологичното и природосъобразно строителство. Автор е на книгите „Земно строителство“ и „ Естествени мазилки и бои от земя и вар“. Всяка година провежда практични семинари на тема земно строителство и естествени строителни материали в родопското село Косово.
Васил Васлиев
Васил Василев е само на 28 години, но вече се е заявил като човек с мисия. Още като ученик опитва дърводелския занаят. Не се страхува от предизвикателствата при работата с дървото, за които доказани специалисти отказват да търсят решение. Въпреки, че завършва УНСС като Предприемач, се завръща при дървообработването със стремеж да пренесе уникалността и качеството на традиционните мебели и елементи в интериора от Възраждането в наши дни. Залага на традицията и изучава в детайли този занаят от своя баща. Изделията им се отличават с професионализъм и стремеж към съвършенство.
Валентин Дамянов
С разнообразието си от умения, Валентин Дамянов е важна част от екипа на музей Етър. Като помощник реставратор той предава знанията си за обработка на дърво и начините за сглобяване на дървени детайли на най-младите участници в няколко поредни издания на Програмата. Започва развитието си в това поприще още от Средно специално художествено училище за приложни изкуства в гр. Трявна, специалност Вътрешна архитектура. Голяма част от трудовия си стаж натрупва в Реставрация и консервация ООД. Неговата работа е видима в част от обектите в АИР Боженци също в част от сградния фонд и водно-техническите механизми в музей Етър.
арх. Николай Маринов – ръководител на работилницата за глинени мазилки
Магистър архитект, завършил УАСГ през 2006 г и множество специализирани обучения в сферата на традиционните строителни техники и естествените строителни материали. Съосновател на АСЕМ 2011 г. Гост лектор в Следдипломен квалификационен курс: „Естествени строителни материали и технологии за строителство с тях“, Част от програма „Урбанизъм, архитектура и строителство в контекста на устойчивото развитие“ УАСГ. От 2008 изследва традиционните строителни техники и работата с естествени строителни материали в България и чужбина.
Христо Тоцев – ръководител на работилница за каменна зидария
Занимава се със суха каменна зидария, каменни настилки, каменни елементи в ландшафтната архитектура. Професионален член на “Асоциацията за суха каменна зидария” на Великобритания. Уникалната архитектура от периода на българското Възраждане е стимул и вдъхновение за Христо Тоцев, който от 12 години се занимава професионално с реставрация на стари къщи, изграждане и възстановяване на зидове, колони, стълбища, настилки. Като Mагистър „Културно историческо наследство“, Христо се стреми да предаде страстта си към древното изкуство и занаят за работа с камък без спойка.
Уебсайт: creativehardscape.eu
Лектори от предходни издания:
пом. реставратор Павел Кунчев
Помощник-реставраторът на музей „Етър“ Павел Кунчев е сред малкото майстори, които в наши дни могат да правят покриви с каменни плочи. Когато е младеж, попада във фирма, която се занимава с реставрация и консервация, опознава старата архитектура и материалите, използвани за строеж на сгради в миналото. Павел Кунчев наблюдава старите сгради в различни селища, които посещава. Споделя, че го провокира работата с каменни плочи, тъй като за разлика от циглите, дават възможност за творчество.
Елена Васич
Архитект – консерватор в Институт за опазване на културното наследство в гр. Ниш, Сърбия. Носител на награда Europa Nostra и победител в EU Grand-Prix 2016 за Консервация на с. Гостуша, община Пирот, Сърбия. Победител в „Европейски истории за наследството“ 2019 с проекта „Съживяване на каменното село“. Специализира в реставрация и консервация на камък през 2011г. и в мениджмънт на археологически разкопки с мозайка през 2014-2015г. Автор на: 8 изложби, един фейлетон, повече от 30 статии и многобройни публикации, всички касаещи консервация на архитектурното наследство. Основател и редактор на „Основи на наследството“ – журнал към Института за опазване на културното наследство в гр. Ниш. Има постижения в изследването, популяризирането и консервацията на културното наследство и се е посветила на обучението на млади хора и доброволчеството.
Георги Георгиев
Уредник в РЕМО „Етър“ и докторант в ИЕФЕМ-БАН. Интереси в областта на
етнологията на социализма и постсоциализма и антропологията на околната среда.
д-р арх. Радосвета Кирова-Делчева
Магистър архитект в катедра „История и Теория“ към УАСГ (2005), доктор по теория и история на архитектурата в Института за изследване на изкуствата към БАН (2016) с тема на дисертацията „Жилищно-отбранителни кули на Балканския полуостров през Османския период“. Изследовател в областта на средновековната и османска архитектура, консервацията, реставрацията и опазването на културно-историческото наследство, автор на над 30 научни публикации в национални и международни издания. Специализации в областта на опазването към UNESCO (2010), CHwB (2011), НИНКН и CHAILLOT (2006-2008) и др. Член на КАБ, САБ, БНК на ICOMOS, DOCOMOMO-България, СУБ и сдружение „Трансформатори“.
Ивлина Илийчева
Завършва Лесотехнически университет, гр. София, със специалност „Ландшафтна архитектура“. В професионалния си опит има реализирани проекти, свързани с интериор и екстериор, работа в международни фирми в областта на строителството, а от 2014 г. активно участва в проектиране, изграждане и поддържане на зелената система на гр. Габрово като ландшафтен архитект към Общината. Работи интензивно за възстановяване на оранжериите на общинско предприятие „Благоустрояване“ и производството на цветя и декоративна растителност. Участва в проекти с национално и европейско финансиране с насоченост към устойчивото развитие на градската среда, включително в разработването на Стратегия за развитие на зелената инфраструктура на град Габрово 2017-2023.
Стефан Парисов – ръководител на работилницата за дърво
Потомствен майстор – дърводелец. Израснал е с дърводелския занаят, помагайки на баща си. През лятото изгражда дървени покриви, дървени конструкции и реставрира стари къщи. Зимата е в работилницата си в София, където създава бутикови мебели. Запален е по сложните дървени сглобки и нестандартните дърводелски техники. Другото му занимание са къщите от глина. Заедно с приятели изгражда собствената си земна къща на язовир Батак и междувременно участва в други проекти свързани със строителство с естествени материали.
Уебсайт: www.parisovi.com
арх. Цветелина Даскалова
Завършва УАСГ през 2000г и защитава докторска дисертация през 2015г. Главен асистент е в катедра „Технология на архитектурата“ в УАСГ. В проектантската си практика има реализации на редица жилищни, обществени и промишлени сгради, както и реконструкции на съществуващи сгради. В преподавателската си дейност през последните 5 години е организатор на ежегодни международни студентски ателиета в различни български градове, съвместно с Висшето Национално Училище по архитектура в Париж ЛаВилет. Тематиката на ателиетата е свързана с ревитализация и реставрация на сгради, част от архитектурното наследство в България.
арх. Ирина Аргирова
Магистър архитект, завършила Нов Български Университет и следдипломен курс за опазване на архитектурното наследство на Екол дьо Шайо, Париж и НИНКН, София, докторант с научна специалност “Нематериално културно наследство” към ИЕФЕМ – БАН . Ирина е председател на сдружение „Мещра – традициони знания и занаяти“. Участвала е в различни обучения и инициативи свързани със строителство с естествени материали, приложни изкуства в България, Сърбия, както и в редица доброволни културни събития. Изследва връзката между материално и нематериално културно наследство.
арх. Иван Колев
Магистър архитект, завършил УАСГ, София със специализация „Опазване на архитектурното наследство“. От 2011 до 2017 г. работи за Националния институт за недвижимо културно наследство, като архитект – проучвател с над 300 документирани обекта на наследството из цяла България. От 2018 до 2020 г. е началник отдел „Недвижимо културно наследство“ в Министерство на културата. Към момента работи на свободна практика с акцент върху реставрация и консервация на архитектурно наследство. Член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС.
Уебсайт: blackandwhitecity.net
доц. д-р Младен Младенов
Завършил НХА „Николай Павлович“ през 1996 г. със специалност „Дървопластика“ (резба). От 1997 преподава в ШУ „Епископ Константин Преславски“ скулптура и рисуване. От 2009 е хабилитиран преподавател във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“, завеждащ катедра „Рисуване“ и водещ на специалности „Рисуване“ и „Интермедия“. Участвал е в различни международни и национални симпозиуми по скулптура с дърво. Специализирал в център за съвременно изкуство CITE DES ARTS, Париж . Доктор в професионално направление „Изкуствознание“ и „Изобразително изкуство“ със специалност „Рисуване и Интермедия“.
Жоро Хаджиев
Жоро Хаджиев – фотограф Завършил ВИЗВМ. С рисуване и фотография се занимава от малък. Работил е като музикант в Европа и Америка. Доайен на ендуро спорта в България. От 15 години описва и фотографира обезлюдени и изчезващи старопланински села и махали. В колекцията си има над 5 TBt снимков материал и е публикувал над 150 албума с фотографии и история предимно от Стара планина. Изучава развитието на българската старопланинска архитектура от XVII век до Освобождението.
инж. Петя Груева
Магистър строителен инженер, завършила специалност „Строителство на сгради и съоръжения“. В момента е докторант в УАСГ към Строителния факултет, катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ и проучва дървените конструкции от епохата на Възраждането. Интересува се от възстановяване и усилване на исторически конструкции и строителство с естествени материали.
арх. Мартин Микуш
Арх. Микуш притежава опит от България и САЩ, консултант по градско планиране,с трайни интереси в строителство на сгради, следвайки концепцията за органична архитектура с приложение на дървени конструкции и естествени материали : каменни зидарии, кирпич, коб, дървени конструкции, озеленени покриви, глинени мазилки и подове. Мозайки от рециклирани материали. Занимава се и със зидане на пещи за печене на хляб и високоефективни отоплителни печки – планирани специфично за конкретната жилищна структура.
Валентин Василев
Валентин Василев е с математическо образование, първоначално професионален дизайнер и проектант на технически изображения за рязане на машини с ЦПУ управление. От 1997-а година започва да проектира корпусни мебели, в това число и мебели за директно производство на машини с ЦПУ управление. През 2004-а година се влюбва в строителството на дървени къщи по време на посещение в САЩ и оттогава започва самостоятелно да изучава технологията на строителство на дървени къщи. Разработва свои собствени рецепти за натурални финиши за дърво, базирани на традиционни рецепти, но обогатени и усъвършенствани на базата на опита и множество експерименти.
арх. Ленко Григоров
Магистър архитект, завършил УАСГ, София където по-късно става докторант в катедра „История и теория на архитектурата“. Работи за Националния институт за недвижимо културно наследство като архитект-проучвател в периода 2011-2016 г. и към момента осъществява архитектурна практика в София. Интересите му към църковната архитектура и нейното развитие са основна тема, която той развива като лекционен курс. Преподава на специалност „Сценичен и екранен дизайн“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с акцент върху история на архитектурата.
Росица Бинева
Уредник в отдел „Занаяти” при РЕМО „Етър”. Завършва специалност „история” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. В сферата на нейните професионални интереси са изследване, документиране, съхранение и представяне на традиционни занаяти, водни съоръжения и механизми в района на Централна Стара планина, през периода от края на ХVІІІ – до средата на ХХ век. Както и проучване на съвременното състояние на традиционните занаяти в България.
Стефан Стефанов
Завършва Националната Художествена Академия в гр.София, специалност “Консервация и реставрация” със степен магистър. Работи в областта на консервацията на кавалетна и монументална живопис от Средновековието и Възраждането. А така също и музейни предмети от фондовете на държавни музей и частни колекции. През периода от 1992 до 1998г. е реставратор в Националната Художествена Галерия. А след това упражнява професията на свободен реставратор със собствено ателие. От 2017 г. е реставратор в РЕМО „Етър“. Има участия в международни професионални изложби в Братислава (Словакия) през 2008 г. и в Любляна (Словения) през 2014 г. Член е на БНК на ICOMOS, Асоциация на Реставраторите в България и Съюза на Българските Художници – реставрация.
арх. Дамла Ачар
Дамла Ачар завършва бакалавърска и магистърска степен по специалност „Архитектура“ в Техническия университет в Истанбул през 1993-1999 г. След това продължава образованието си с докторска дисертация на тема: „Развитие на строителните системи от дървесина във втората половина на XIX век в Истанбул“, която защитава в същия университет през 2016 г. Участва в курс по Технология за консервация на дървесина в Осло, Норвегия през 2016 г., организиран от Международния изследователски център за консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM). В момента работи като архитект – консерватор в отдела за Национални дворци в Истанбул. Основните ѝ научни интереси включват консервация на сгради, дървени конструкции и строителни техники от XIX век.
Арпад Роман
Арпад Роман е инженер – специалист в опазването на исторически сгради в Унгарския музей на открито Szentendrei Skanzen – www.skanzen.hu/en.
Унгарският етнографски музей на открито е създаден през 1967г. 40 години по-късно след натрупания опит и работа с местното архитектурно наследство идеите за опазването му се променят. Благодарение на работата върху най-новия комплекс към Szentendrei Skanzen, представляващ северно унгарско селище, става ясно, също колко е важно паметниците да се запазят in-situ (на оригиналните им места).