Автор: арх. Иван Колев

В лекцията се прави обзор на развитието на идеята за опазване от античността до днес. Разглеждат се международните документи за опазване и принципите, които те защитават. С конкретни примери от история на архитектурата и изкуството се дава ясна представа за развитието на разбирането за опазване до днес както и условията за развитие на идеята в бъдещето.

Предпоставки и причини

Опазването на културното наследство представлява активен процес на трансфер и натрупване на знания, развиващи се с променящите се социално-икономически условия. Основанията и методите за опазване, които днес продължаваме да развиваме и все по-добре да формулираме са били налице от античността. В моменти на най-големи социални промени, като промяна на държавен строй, войни и други значителни човешки дейности и природни бедствия, у хората се изявява ясната идея за съхранение, възстановяване и предаване на следи от миналото.

Причините за съхраняването могат да бъдат както материални, така и нематериални. Те могат да бъдат основани на специфични достижения на култура, икономика, философия, психология и т.н. Още в Библията се говори за „наследство“ под формата на знание и се дават указания за неговото опазване и предаване на следващи поколения. В Тора, а по-късно в Новия завет наследството се разглежда като материално и нематериално, а значението на думата наследство има широк смисъл (много подобен на днешните разбирания) и обхваща както самата земя, така и околния контекст, включително градове, къщи, обработваема земя, насаждения, пътища, извори. В различни етапи от историята, различни общества са били в противоречиви връзки с миналото – понякога е търсено плавно продължение на достиженията на предците, понякога е търсена връзка с отдавна изчезнали древни цивилизации, а понякога е търсено бързо разрушаване на връзката с неудобното минало.

В периода на Елинизма, наследството, което разглеждаме като антична гръцка цивилизация е резултат на широко мащабно устойчиво предаване на познания в различни науки – философия, архитектура и др., чието съхранение до днес е възможно само поради неговата осъзната ценност за по-късните поколения.

Няколко исторически периода оказват голямо влияние върху идеята за опазване на миналото. През Ренесанса стартират граждански и държавни действия в посока изучаване, съхраняване и възстановяване на елементи от миналото. Интересен момент е преосмислянето и адаптирането на примерите на античното изкуство, посветено на политеизма и демокрацията, в новия християнски контекст. В ерата на Просвещението (XVII-XIX в.) се извършват голям обем от проучвания на обекти на изкуството от миналото.Те са изследвани систематично и се формират общности, посветени на опазване на изкуството.

Важни исторически моменти в развитието на съвременната теория по опазване на наследството през XX-ти век са приемането на първите международни документи: Хагската конвенция за съхранение на наследството във време на война, Атинската харта и Венецианската харта. Те дават указания към различните страни подписали споразуменията, как да опазват, възстановяват и преизползват обектите на защита.

С разширяване на термина „наследство“ през XX-ти век се появяват и понятията за исторически градове, културни маршрути, индустриално наследство, народна архитектура, наследство на тоталитарните режими и др. Все повече се обвързват материалните следи с идентичността, автентичните местни култури, традиции, системи от знания и правата на човека.

Теоретичното изследване на архитектурните ценности позволява развиване на възможностите за тяхното опазване. Извършените намеси през последния век показват узряване на теорията и практиката за опазване. Множество подходи биват преосмисляни и тяхното влияние наблюдавано и оценявано като полезно или вредно за пеметника.

Обектите на културно наследство имат различен обхват – те могат да бъдат единична сграда, групи от обекти, но може да обхващат и цели селища, както и прилежащата им природна рамка или обработван от човека ландшафт. Освен материални следи от дейността на човека, ние защитаваме и значими обекти на природното наследство, като тази защита е предимно от експанзивната човешка дейност.

Макар нуждата от опазване и изучаване на наследството да е припозната из цял свят, заплахите за унищожаване при военни конфликти и демографски промени са винаги актуални. В същото време все по-силно засяган аргумент в полза на опазване на материалното наследство е устойчивостта на неговото съхранение и преизползване за подходящи съвременни нужди.