Автор: арх. Ирина Аргирова
В лекцията се разглежда понятието „нематериално културно наследство“, обществено значение и политики за неговото опазване. Подчертава се важността от провеждаване на теренни проучвания и се споделя примери от досегашния опит на сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“. Обръща се внимание на публикация относно традиционните строителни занаяти в района на област Габрово, както и се проследява дали се осъществява приемственост на знания и умения, за да се съхрани „духът на мястото“.
1.Представителна листа на Световното наследство на ЮНЕСКО за България.
Спрямо закона за културното наследство от 2009г. културното наследство обхваща нематериалното и материално движимо и недвижимо наследство, като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. България е включена в Представителната листа на Световното наследство с общо 13 обекта – 7 материални, 4 нематериални и 2 природни.
Четирите проекта, които са вписани в Представителна листа за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО за България са – Проект „Бистришките баби – архаична полифония, танци и практики от района на Шоплука“ през 2005 г., Проект „Нестинарството, послания от миналото. Панагирът „Св. Константин и Елена“ с. Българи през 2009 г., Проект „Традиция на производство на Чипровски килими“ гр. Чипровци през 2014 г., Международен фестивал на маскарадните игри гр. Перник през 2015 г.
2.Какво представлява нематериалното културно наследство?
Терминът „нематериално културно наследство“ е предложен през 1999 г. от ЮНЕСКО и замества понятието „фолклор“. Изразява се съвременното разбиране на глобалните идентичности и културното многообразие на локалните и регионални култури.
Според Чл. 2, ал. 1 от Конвенцията за опазване на нематериално културно наследство, ЮНЕСКО, 2003 г. “Нематериално културно наследство” означава:
„…обичаите, формите на представяне и изразяване, знанията и уменията, а така също и свързаните с тях инструменти, предмети, артефакти и културни пространства, признати от общностите, групите, а в някои случаи отделните лица като част от тяхното културно наследство. Това нематериално културно наследство, предавано от поколение на поколение, се пресъздава постоянно от общностите и групите в зависимост от тяхната обкръжаваща среда, тяхното взаимодействие с природата и тяхната история и формира чувството им за самобитност и приемственост, като по този начин способства за насърчаване на уважението към културното многообразие и творчество на човечеството.“
Нематериалното културно наследство е живо наследство. Проявява се в следните области:
- Устни традиции и форми на изразяване, в т.ч. и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство;
- Художествено-изпълниелско изкуство;
- Социални обичаи, обреди и празненства;
- Знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената;
- Знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
Нематериалният характер на това наследство го прави още по-уязвимо в стандартизираната интернационална култура. Основен начин за неговото запазване е трансмисията или предаването на това знание от поколение на поколение. Едно от най-ефикасните средства да запазим това наследство е като осигурим неговото съхранение чрез събиране, записване и архивиране. За предпочитане е да сме сигурни, че хората носители на това наследство продължават да утвърждават познанията и уменията и ги предават на следващите поколения. Затова носителите на това познание трябва да бъдат идентифицирани, разпознати.
3.Защо е важно да опазваме нематериалното културно наследство?
Фоклорът (folk – народ и lore – знание) – това е знанието на народа и допринася за специфичния дух на мястото. Важно е да изучим, съхраним и предадем това знание, за да не бъде изгубено. Тези знания и умения са част от културната ни идентичност.
Тези понятия може да са наследени, развити или взаимствани от други народи. При всички случаи е важно да изучим, да съхраним и предадем това знание, за да разберем в каква посока се развива народа и да дадем правилна насока за неговото развитие.
4.Културни политики за опазването на нематериално културно наследство:
4.1 На международно ниво:
- Препоръка за опазване на фолклора (ЮНЕСКО, 1989 г.)
- Конвенция за опазване на нематериално културно наследство (ЮНЕСКО, 2003 г.
4.2 На национално ниво:
- Български национален регистър за нематериално културно наследство (2001-2002г)
- Според регистъра нематериалното културно наследство се проявява в следните области – Традиционни обреди и празници, Традиционно пеене и свирене, Традиционно разказване, Традиционни занаяти, домашни дейности и поминък и Традиционна медицина.
- Програма „Живи човешки съкровища – България“ (2010 г.)
Важно е да се насърчат носителите на това нематериално културно наследство да практикуват дейностите и да предадат познания и умения на следващите поколения, т.е. да се осъществи трансмисия, с цел съобразяване с контекста на средата и съхраняване на „дух на мястото“.
5.Традиционни знания и умения. Теренно проучване, видове документиране:
- Скициране, заснемане и водене на записки
- Интервюиране на част от местното население (по този начин търсим майстори, съхранили познания за традиционни строителни практики; разбираме за бита, начина на живот на местното население)
- Практически занимания с местни майстори – предаване на умения и знания
- Фото и видео документиране
6.Типология на традиционните занаяти в Област Габрово:
Представената типология е изградена върху резултатите от теренно изследване на занаятчийството в района на Троян, Ловеч и Габрово, като районът е избран заради своята представителност и относителна добре запазена занаятчийска дейност. Типологията на занаятите идентифицира, картографира и представя многообразитето от форми на занаятчийска дейност, отчитайки техните особености и характеристики с оглед на валоризацията на занаятчийските произведения в съответнтие им области и категории.
Отнесени към области на занаятчийска дейност и начина на изработка на занаятчийските изделия, терминологичните разграничения очертават следната типология на занаятите в България:
Области на занаятчийска дейност:
- Традиционни/ Народни занаяти;
- Художествени занаяти,
- Съвременни занаяти,
- Занаяти в риск
- Културно наследство
Занаятите в риск са тези, при които е застрашено предаването на знанията и уменията за изработване на съответното изделие, поради критично малкия брой практикуващи майстори. Рискът е състояние на предотвратима заплаха относно загубването на съответната занаятчийска дейност, заедно с необходимите й знания и умения за практикуването й, независимо дали са предавани като традиция (най-често) в рамките на рода или възпроизвеждани чрез (не)формално образование.
Културно наследство са занаяти, които вече не се практикуват и чиито артефакти (в конкретния случай като свидетелства за занаятчийска дейност) се намират (или могат да попаднат впоследствие) в музея като културни ценности, носители на памет. Това е последната област на занаятчийска дейност, която може да включва, макар и по различен начин и като част от съответния вид културно наследство, попадналото в предходните области занаятчийско изделие, когато обаче е носител на памет. Превърнато в културна ценност – носител на памет част от съответния вид материално културно наследство, занаятчийското изделие може да бъде оригинално (авторско) произведение, копие или реплика, когато съответните занаяти вече не са практикувани, но техни материални резултати (артефакти) се съхраняват в институциите на културното наследство.
Компонентите на занаятите са относими към всички области на занаятчийстката дейност, групи и видове занаяти, независимо от техните различия, които са представени в типологията и класификацията, за да бъдат използвани с оглед на силните страни на съответния занаят. Във всеки компонент е разграничено традиционно от съвременно състояние.
Компоненти на занаятите:
- Подбор и добиване на суровините
- Подготовка и обработка на материалите
- Инструментариум
- Технология
- Знания и умения за упражняване на занаята – традиционни и съвременни
7.Библиография:
- М ила Сантова, „Да уловиш неуловимото. Нематериално културно наследство“, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, гр. София, 2014 г.
- Сдружение „Фабриката“ : „Културният потенциал на народните и художествени занаяти“, гр. Габрово 2016
- Конвенция за опазване на нематериално културно наследство,ЮНЕСКО,2003г. https://ich.unesco.org/doc/src/00009-BG-PDF.pdf