Българска Възрожденска архитектура II част – църковна архитектура от края на 18. век до 1876 година
Автор: арх.Ленко Григоров
Лекцията разглежда архитектурни направления и исторически събития в Европа и на Балканите, в чийто контекст се развива възрожденската църковна архитектура по българските земи. Подчертават се базови типове и тенденции, които хвърлят светлина върху многообразието и богатството на архитектурни решения при оформлението на вътрешното пространство и външния облик на храмовете през 18. и 19. век.
1. КОНТЕКСТ
За да разберем пълноценно и оценим по достойнство църковната архитектура на Българското национално възраждане е необходимо да имаме предвид контекста, в който тя се развива. Редица събития предопределят самоосъзнаването на българската общност, а също икономическия възход и религиозната свобода. Достатъчно е само да споменем написването и разпространението на История славянобългарска (1762 г.), закриването на Охридската архиепископия и последващата борба за църковна независимост (1767 г.), войните за свобода и независимост на Сърбия и Гърция (около 1810-30 г.). Одринския мир между Русия и Османската империя (1829 г.), Гюлханския хатишериф (1839 г.), Кримската война (1853-6 г.), обособяване на Българска екзархия (1870 г.), Освободителната война (1876-8 г.). Възстановяването на Българската патриаршия (1953 г.)
2. ЦЪРКОВНИ ТИПОВЕ
Важно е да припомним основите на християнския храм. Той наследява и въплъщава двата типа юдейски религиозни сгради – Йерусалимския храм и еврейската синагога от 1. век. След отделянето от юдаизма, християните както и юдеите, преустройват съществуващи (жилищни) сгради (2. век). В средата на 3. век се строят специално за литургичните нужди на общността по-представителни сгради. Те са най-често еднокорабни. Признаването на християнството за равноправна религия води до появата на монументалната християнска базилика. С течение на времето от нея се развива куполна базилика, по-късно и кръстовидната куполна църква. Противно на някои виждания кръстокуполният храм не е най-развитият тип църковна постройка. Последният тип е залният куполен храм, доминиращ в България между Двете световни войни.
3. ТЕНДЕНЦИИ
В края на 19. и началото на 20. век в Европа пълноценно се развива Неокласицизма като актуално направление в архитектурата. Водещи са мотиви, елементи и похвати от античната римска и гръцка архитектура (Сайън Хаус, Лондон от Робърт Адам, 1762-3; Валхала, близо до Регенсбург, Германия от Леополд фон Кленце, 1830-42). Архитектите са академично подготвени. Архитектурното проектиране и строителството на обекта са самостоятелни дейности извършвани от различни екипи. Във връзка с националната държава изкристализира Романтизма, който черпи вдъхновение от средновековната архитектура – романика и готика. През призмата на академичното образование романтизма изкуствено пресъздава форми от друго време (Сграда на Парламента, Лондон, Чарлз Бари, 1840-70). Време, в което архитектура и строителство са били едно и също.
Вярно е, че архитектурата по българските земи в края на 18. и началото на 19. век е еднозначна на балканската архитектура, а дори и на тази от други части на Османската империя. Условията, в които тя се е развивала са били близки из цялата империя. Но това не е валидно за период от 1830 до 1870 г. Освобождението на Сърбия и Гърция води до „внос“ на неокласицизъм и академичност (проект за дворец на Атинския акропол от К. Ф. Шинкел, 1834-8; катедрален храм на Атина „Благовещение на Св. Богородица“, 1842-62). По българските земи народната архитектура, стъпвайки на средновековните, а вероятно и на по-древни принципи, продължава да съществува и да се развива. Благодарение на специфичните условия, българската народна архитектура достига това, което проф. Милко Бичев определя като Български барок. И това става по естествен път. Във време, в което европейците пресъздават по изкуствен начин средновековни тенденции – по българските земи те съществуват все още пълноценно и достигат своите върхови постижения.
4.ОБЕКТИ
4.1 ПРЕУСТРОЕНИ СГРАДИ
Преустроените сгради в църкви са ценни обекти, но за съжаление все още слабо проучени. За някои от тях имаме съхранени писмени сведения, но не са запазени на място. Един от тях е дървената църква „Св. Стефан“ в Цариград, което е сграда, преустроена през 1849 г. Съхранен на място е храм „Св. Архангел Михаил, гр. Варна – училищната сграда е построена през 1862 г., като първият етаж е преустроен през 1865 г. за храм на гългарската общност. Църквата „Св. Богоявление“ от с. Радовци, преустроена от жилищна сграда през 1868 г., днес е преизградена в границите на ЕМО „Етър“.
4.2 ЕДНОКОРАБНИ
Храм „Рождество Христово“ в Арбанаси е построен през 17. век, като по-късно допълнително са изградени притвор, параклис, аркада (затворена в последствие). Пространството на наоса показва простото оформление на еднокорабната църква, неизменяемо през вековете. Покривната конструкция е каменен свод. Стените и свода са изцяло покрити със стенописи.
4.3 БАЗИЛИКА
Базиликалната християнска сграда, по произход е най-представителния и монументален тип църква и възниква през 4. век. В рамките на Българското възраждане църквите, разбира се, са по-скромни от тези на император Константин. Но както във времето на официализиране на християнството, така и в рамките на Възраждането има необходимост от строителство на много църковни сгради. Базиликалната форма е по-икономична и лесна за изпълнение спрямо другите типове – куполна църква и кръстокуполен храм. Един от по-ранните примери е храма „Св. Успение Богородично“ в Самоков от 1791 г.
4.4 КУПОЛНА БАЗИЛИКА
Можем да определим куполната базилика като базилика, при която механично е добавен купол и той не води до промяна на междинните подпори (стълбове или колони) в план. Можем да приведем като илюстративен пример църквата „Св. Никола“ в Дряново строена от Иван Давдата и завършена от Колю Фичето през 1836 г. Първоначално църквата е обикновена базилика, а днес съществуващият купол е допълнително изграден.
4.5 КРЪСТОКУПОЛЕН ХРАМ
Кръстокуполният храм е естествено развита форма на базиликата с поява на купол и влияние от кръстовидната църква. В „класическите“ примери е налично ядро от девет полета в план определени от външните стени и четири свободно стоящи подпори. Централното поле е най-голямо и най-извисено, то е квадратно и покрито с купол. Четири правоъгълни полета по осите запад-изток и север-юг оформят кръст във височината на вътрешното пространство (четим и в екстериор). Четирите диагонални на купола полета са също квадратни, те са по-малки и най-ниски. Като базов пример можем да приведем паметната църква „Св. Неделя“ в Батак, построена през 1813 г. Църквата е вкопана в терена и със скромно оформена външност.
Производни на кръстокуполната пространствена схема и издължени по оста запад-изток са много от възрожденските църкви. Католикона на Рилски манастир построен през 1834-7 г. от Павел Йоанов представлява много интересно развитие на Атонския тип църква. Може да се каже, че тя е върхово постижение на строителна традиция започнала през 10. век във Византийската империя.
Можем да разглеждаме като базилики с кръстокуполно ядро и църквите „Св. Богородица“ в Габрово (Генчо Кънев, 1866 г.) и храм „Св. Троица“ в Свищов (Колю Фичето, 1865-7 г.).
4.6 ЗАЛНА КУПОЛНА ЦЪРКВА
Стремежът за единно вътрешно пространство (без междинни подпори) е също толкова естествен колкото и стремежът за монументално, голямо и широко вътрешно пространство. Двата стремежа са антагонични. Междинната вертикална подпора естествено се появява там, където размерите на желаното пространство надминават конструктивните възможности за подпорно разстояние. Съществува стремеж за премахване на четирите свободно стоящи подпори на кръстокуполния храм и покриването на наоса с единен голям купол. Този стремеж най-пълноценно е осъществен в архитектурата в България между Двете световни войни, благодарение на навлизането и широката употреба на стоманобетона при изграждането на купола. Като пример можем да приведем катедралния храм „Св. Неделя“ в София (Ив. Васильов и Д. Цолов, 1927-33 г.). Единичен пример можем да приведем и от Българското възраждане. Това е църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Свищов построена от Генчо Кънев през 1872 г. В нея четирите колони на кръстокуполния храм липсват, а куполът стъпва в осем точки – четири колони и четири пиластъра. Този забележителен храм показва насоките, в които пълноценно ще продължи да се развива българската църковна архитектура няколко десетилетия след Освобождението.
- Валхала, близо до Регенсбург, Германия от Леополд фон Кленце, 1830-42 (photo: Sabrina Mathies, commons.wikimedia.org)
- Сграда на Парламента, Лондон, Чарлз Бари, 1840-70 (photo: Bjørn Erik Pedersen, commons.wikimedia.org)
- Дървената църква „Св. Стефан“ в Цариград, преустроена сграда през 1849 г. (снимка: Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог. С., 2010)
- Храм „Св. Архангел Михаил, гр. Варна, преустроен първи етаж през 1865 г. (снимка: Л. Григоров)
- Църква „Св. Богоявление“ от с. Радовци, преустроена жилищна сграда през 1868 г., днес е преизградена в ЕМО „Етър“ (снимка: Л. Григоров)
- Църква „Св. Никола“ в Дряново строена от Иван Давдата и завършена от Колю Фичето през 1836 г. (снимка: Л. Григоров)
- Църква „Св. Неделя“ в Батак, построена през 1813 г. (снимка: Спасимир, commons.wikimedia.org)
- Католикон на Рилски манастир построен през 1834-7 г. от Павел Йоанов (photo: Hans A. Rosbach, commons.wikimedia.org)
- Храм „Св. Троица“ в Свищов, Колю Фичето, 1865-7 (снимка: bkborisbg, wikimapia.org)
- Храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Свищов построен от Генчо Кънев през 1872 г. (снимка: Коева М., П. Йокимов, Л. Стоилова, Православни храмове по българските земи. С., 2002)
- Храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Свищов (снимка: Коева М., П. Йокимов, Л. Стоилова, Православни храмове по българските земи. С., 2002)
- Катедрален храм „Св. Неделя“ в София, Ив. Васильов и Д. Цолов, 1927-33 (photo: Bjoertvedt, commons.wikimedia.org)